вторник, 13 август 2013 г.

Istanbul

  Не знам защо до сега не бяхме посещавали Истанбул. Никога не е бил в списъка ни с много желани дестинации. Може би заради асоциациите, които съм си правила - битак, големи тълпи, пазарящи се търговци, забрадени девойки и едри мустакати мъже... Не че повечето неща не са си точно така, но градът си има особен чар и със сигурност ще го посетя отново. Най-малкото защото имахме само ден за разходки и освен Стария град, който обходихме пеша, другата част видяхме само от далеч, разхождайки се с корабче по Босфора.
  А в Истанбул има какво да се види...

  Нека започна от самото начало.
  От София до Истанбул е около 600 км. Труднa за минаване е българската част, защото, за разлика от нашата инфраструктура, в Турция почти от самата граница (Капитан Андреево) до центъра на Истанбул има магистрала като слънце - четири лентова и без нито една кръпка или дупка. Ние почти заспахме от скука :). За магистралата трябва да платите такса, като в самото ѝ начало закупувате стикер, който се залепя в средата на предното стъкло. Така при излизане от магистралата, автоматично ви се отнема такса за изминатите километри. Най-малкият възможен кредит, който може да вземете е 35 турски лири (~ 0.76 лири за 1 лев), като от границата до Истанбул се таксува около 6 лири. Така спокойно ще отидете и ще се върнете, че ще ви остане кредит и за второ посещение. Но не го отлагайте прекалено дълго, защото стикера най-вероятно има някаква давност.





  На границата по-особеното в сравнение с Гръцката e, че проверяват както документите, така и багажа ви. Това бави минаването като цяло, но за 30 - 40 мин може да се поразтъпчете малко и да се надявате да няма някой нарушител, който да забави процедурата.
  От Капитан Андреево до града се стига лесно и бързо, но влезете ли в Истанбул става интересно. Ако решите да се придвижвате в града със собствен автомобил, забравете да тръгвате без GPS. За трафика, предполагам няма да ви учудя ако кажа, че е много натоварен, скоростите - високи, а пътните артерии - безкрайно сложни. 
  За да си спестите цялото това напрежение, може да се възползвате от градския транспорт, който е добре уреден и по мои наблюдения е доста по-нов от нашия в България :).





  Хотелите в Истанбул са разположени предимно в европейската част. Тук е много важно да знаете къде искате да попаднете. Ако търсите история и автентичност, изберете хотел намиращ се на юг от моста Галата, в така наречения Стар град. Тази част на града е пълна с туристи. Повечето забележителности се намират именно тук - Синята джамия, Света София, двореца Топкапъ, Капалъ чарши... Друго предимство е, че може да намерите голямо разнообразие от ресторанти и магазини. Има също няколко големи пазара, където е истинска 'лудница'.

  От северната страна на моста е по-модерната част на Истанбул, с по-луксозните хотели и търговски центрове. В тази част на града също има какво да се види: кулата Галата, бул. Истиклял (пълен с магазини и заведения),  пл. Таксим, парк Миниатюрк, дворецът Долмабахче, както и различни музеи, джамии и паркове.

  Най-новата част на града е Азиатската. Тя не е много популярна сред туристите, но ако имате желание и време тук може да видите невероятни частни домове, огромни пазари, да хапнете в едни от най-добрите ресторанти в Истанбул или пък да се разходите по търговската улица "Багдад".





  Хотелът, в който бяхме отседнали се казва Laleli Gonen Hotel - непретенциозен, с добра локация и не много скъп. Добър избор за кратък престой. Около него има доста приятни места за хапване, също така и безбрoй магазини, но в тях аз лично не бих пазарувала, тъй като цените са завишени, а стоките с ниско качество.
  Избирайки хотел има и още една важна отправна точка, а именно хотела разполага ли с паркинг или не. Имайте предвид, че в Турция каското на автомобила ви не покрива кражба и не е много подходящо да го оставите паркиран без надзор.
  Ако вече сте резервирали хотел без осигурено място за спиране винаги може да се възползвате от услугите на обществените паркинги. Цените на ден не са никак малки, но пак е въпрос на пазарене и късмет. На нас в първото място където попаднахме ни искаха 50 турски лири за нощ, на второто - 40, а последната вечер намерихме паркинг за 25 лири. Друга особеност е, че ключовете на колата остават при пазача... :)

***

  Както вече казах, ние успяхме да обиколим само Стария град и затова ще ви разкажа само за забележителностите, които да не пропускате именно там. Събрала съм доста интересна историческа информация за всяко едно място, надявам се да ви е интересна и полезна.

  Какво трябва да посетите в Стария град?

Дворецът Топкапъ


http://topkapisarayi.gov.tr/

  Дворецът Топкапъ (Topkapi Palace) е бил център на Османската империя цели четири века. Тук са живели няколко поколения султани. Днес той е под закрилата на ЮНЕСКО като обект от Световното наследство. През 1459 г. Султан Мехмет Завоевателя започва изграждането на двореца, като през годините Топкапъ е разширяван и променян докато приеме днешните си размери. Комплексът е огромен и величествен и в него трудно бихте се оправили сами. Поради тази причина е препоръчително на входа да си наемете личен гид. Той ще ви струва 50 турски лири и освен всичко друго ще ви спести и висенето на дългите опашки за билети.
  В непосредствена близост до Топкапъ се намира и най-старият обществен парк в Истанбул - Гюлхане. В буквален превод от турски Гюлхане означава 'Розова градина' и в него се влиза през същия вход, който е за двореца и за Археологическия музей. Паркът е просторен, с много дървета и цветни лехи, и е любимо място за срещи и пикник на местните хора.
  Една малко пренебрегвана забележителност от туристите е Археологическият музей. Построен през 1881 г. експонатите в музея са на световно ниво. Той буквално е претъпкан с изключителни артефакти от древността, свидетелстащи за римското величие и богатството на османската империя. Ако решите да не го пропускате си предвидете поне два часа за разглеждане на всички зали, пасажи и галерии.

***

Света София



  Света София е построена през 537 г. по времето на император Юстиниан и тогава е била най-голямата базилика в света. През вековете храмът е претърпял много щети - като се започне от многобройни земетресения и се стигне до целенасоченото разрушаване на мозайките от император Лъв III и плячкосването му от християните кръстоносци, когато всички реликви принадлежащи на храма са разпръснати из цяла Европа.
  След падането на Константинопол (1453 година) църквата е превърната в джамия, като без да нарушават оригиналната ѝ конструкция, само добавят минарета. През 1934 г. Ататюрк  превръща джамията в музей.
  За да си купите билет ще ви трябва малко търпение, тъй като опашките са големи. Цената е 25 турски лири, а ако желаете може да си вземете гид и да спестите чакането. Това удоволствие ще ви струва 50 турски лири (билет + гид).




***

  Синята джамия е най-известната джамия в града, с цели шест минарета - също толкова, колкото има и Свещената джамия в Мека. Построена по времето на султан Ахмет, един владетел известен с липсата си на късмет. Именно това става и причина за издигането на храма - омилостивяване на Аллах след поражение на Ахмет I във важна битка. Но въпреки грандиозният строеж, точно след неговото завършване младия султан умира от тиф на 27 години.
  Днес може да посетите храма, стига да спазвате няколко прости правила: пазете тишина и не снимайте молещите се. Обувките се свалят на входа, а жените трябва да са с покрита с шал глава.

  Преди 1500 години по времето на Константинопол на мястото на Синята джамия се е намирал императорският дворец. А съвсем близо до него, заради блясъка и великолепието на столицата бил построен Хиподрумът. Направен е по подобие на Циркус Максимус в Рим и арената му е с обиколка 450м и може да побере 100 000 души.





***

Хамами - древни турски бани

  Тези от вас, които обичат експериментите, може да посетят някои от по-известните хамами в Султанахмет - Чемберлиташ хамами и Чагалоглу хамами.
  Удоволствието да се разхладите редом с местните не е евтино (около 80 лири). Таксата обикновено включва ръкавица за изтриване, кърпа, чехли, а в някои хамами - жетон за масаж. Самите хамами са разделени на три - затоплено помещение с огромен купол и с мраморна лежанка в центъра, където посетителите се напарват и получават масаж, следват баните и накрая прохладно място, където да отдъхнете и да се насладите на студени напитки. Важно е да знаете, че мъжете и жените са разделени, дори понякога използват различни входове.
  Ние нямахме време за баня, но се възползвахме от заведението пред хамамите, намиращи се между Синята джамия и Света София, където опитахме традиционния турски чай, който освен по начина на сервиране (в малка стъклена чашка), няма никаква разлика от обикновения черен чай.






***

  Капалъ чарши е един от най-старите пазари в света, построен още през 1461г. по време на султам Мехмет Завоевателя. В буквален превод от турски, Капалъ чарши означава 'покрит пазар' и над четвърт милион посетители минават всеки ден от там, като през лятото стигат и до половин милион. Тук има 3500 магазина разположени из 64 улички. Разделен е на сектори като магазини със сходни стоки са близки по разположение. А за разнообразието тук не знам какво да кажа - има всичко - бижута, антики, керамични изделия, дърворезби, килими, облекла, кожа, платове, сувенири ....








***

  Пазарът за подправки е построен малко след средата на XVII век и се намира в непосредствена близост до Новата джамия. Както може да се досетите от името, тук се продават всякакъв вид подправки и билки, а по-интересното е, че именно тук може да опитате най-добрата кавърма в Истанбул.
  Само мога да ви предупредя, че по тесните алеи има толкова много хора, че понякога е трудно дори да се разминете. Затова ако не обичате "навалиците", просто пропуснете пазарите :).







  Като говорим за пазари, не мога да не спонема най-популярната стока в Турция, а именно локумът. Това сладко изкушение може да купите от страшно много места, като дори се предлага и в МОЛ-овете.
  Има легенда, в която се казва, че в края на XVIII век султан Абдул Хамид I си счупил няколко зъба докато похапвал от любимия си твърд локум. Тогава придворният сладкар решил да направи локума по-мек, наподобяващ желе. Така в наши дни хората се радват на голямо разнообразие от цветове и вкусове без да мислят за здравината на зъбите си :)




***

  Мостът Галата и около него
  Мостът Галата свързва новата и старата част на града.
  Първоначално той е бил конструкция от долепени една за друга лодки (1453 г.). Истински мост е построен чак през 1845 г.  и до днес е претърпял няколко реконструкции. Сега той е на две нива - на долното има ресторанти, барове и кафенета, а по горното се движат превозни средства.
  В непосредствена близост до моста ще забележите лодки с масичики пред тях и големи опашки от хора. Всички те се редят за "сандвич" с прясно изпечена риба, която може да съчетаете с  туршия, която се предлага в сергиите наоколо. Ние не останахме по-назад... Не е лошо, особено ако си гладен :)






***

  Босфорът
  Разходката по Босфора е задължителна при посещение на града. На туристическо корабче може да се качите от моста Галата. Цената на билета е 12 турски лири, а обиколката трае час и половина и в едната посока разглеждате брега на европейската част, а на връщане - азиатската. Много внимавайте от коя страна ще се настаните, за да не пропуснете да видите от близо всички забележителности (както направихме ние).
  В последствие научих, че и корабчетата от градския транспорт също са добър вариант за разходка. Те са по-евтини и може да слизате на всяка спирка.









***

  Какво още да видите:
  Цистерната на Базиликата, намираща се точно под Света София.
  Построена по заповед на император Юстиниан, когато била завършена можела да побира 100 000 тона вода. Цистерната била забравена през годините, защото турците предпочитали течаща вода, не застояла. В средата на ХVI век, благодарение на изследователя Петрус Гилиус, тя става популярна и в западния свят, и днес се радва на многобройни посетители. Цистерната дори е снимана във филм за Джеймс Бонд от 1963г. - "От Русия с любов".

  В Музея на турското ислямско изкуство са изложени местни произведения на изящното искуство и такива от Средния изток. Колекцията е с над 40 000 древни керамични и калиграфски творби, миниатюри, килими и други. Намира се точно срещу Хиподрума в Султанахмет.

  Нужно е да спомена и някои от по-популярните джамии в стария град.
  Нова джамия - това е името й в буквален превод, но самата постройка е завършена преди около 350 години. Намира се в южната част на моста Галата където е и входа за пазара за подправки.
  Джамията на Рустем паша (1561г.) - посветена на Рустем паша, везир и зет на Сюлейман Великолепни. Известен предимно със своята подкупност, на която дължи и богатството си. За да впечатли хората със заможността си, той украсява богато джамията със скъпи, ръчно рисувани керамични плочки, които може да разгледате отблизо.
  Джамията Сюлеймание (1557г.) -  тя е втората по големина в Истанбул. Посветена на самия Сюлейман Великолепни, джамията е част от цял комплекс от различни по рода си постройки разположени върху 7 хектара земя. Тук се намира и гробницата на султана.
  Джамията на Еюп султан - построена върху гроба на Ебу Еюб ел-Енсари, който е бил знаменосец на Пророка Мохамед. Тази джамия е най-святото място в Истанбул и по време на религиозни празници тук прииждат поклонници от цяла Турция, както и от чужбина.

  Това съвсем не са всички джамии, те са страшно много, тъй като турците са страшно религиозни. Казват, че няма място, от което да се огледате и да не видите минарета.


  Следва продължение... в незнайно бъдеще...





понеделник, 5 август 2013 г.

REBECCA MINKOFF - Fall 2013 Campaign




Рекламната кампания на Rebecca Minkoff за есента е доста идейна, различна и въздействаща. Фотограф е Ben Weller, а за модел е избрана бразилката Aline Weber, която тази година участва в кампаниите и на A. Brand, Pinko, Just Cavalli... Интересно е заиграването в обработката на снимките. Крайният резулатат е страхотен колаж - комбинация между напластяване на кадъра, ръкописен шрифт и геометрични форми. Едно наистина интересно и разчупено предложение за есенна кампания.