Психология, философия, НЛП, самоусъвършенстване, езотерика, астрология и какви ли още не литературни жанрове присъстват в библиотеките ни. Ходим при врачки, гадателки, нумероложки, астроложки. Гледат ни на боб, карти, кристални топки. Целта - да разберем защо не сме щастливи и как да променим това. Но защо толкова много хора са обезверени, депресирани и без капка позитивизъм в мислите си?
Дали отговорът не е в самите нас? Дали няколко лоши навика не ни теглят все към нещастието?
Съобразяваме се с чуждото мнение
Стремим се да не разочароваме хората около нас, като правим всичко както те очакват. Защо...? За да оправдаем доверието и очакванията на колегите, да избягаме от конфликти с роднините и да се харесаме на приятелите си.
Правейки всичко това ние пренебрегваме нашите чувства и желания и започваме да живеем по нечии чужди правила. Губим контрол и не виждаме, че всички тези усилия ни правят нещастни, защото вървим срещу себе си. Ако не искаме да живеем с тази тежест, трябва да вземем живота си в ръце и най-накрая да започнем да правим всичко както на нас ни харесва!
И не забравяйте - най-лесният начин да се провалиш е като се мъчиш да угодиш на всички!
За всичко обвиняваме другите
Все търсим виновник за нашите неволи, дали някой човек ни е предал, дали късмета ни е изневерил или съдбата не е благосклонна към нас. Трудно е да поемем отговорност и доста по-лесно да изпаднем в самосъжаление. Но единственото правилно решение в такава ситуация е да се мобилизираме и намерим правилното решение на проблема. Бягството ни прави слаби и безотговорни, докато вземането на адекватни и навременни решения - горди и борбени! Какво по-зареждащо от това да владеем ситуацията? Не напразно народът е казал - "Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи". Така че-всеки сам решава.
Оплакваме се непрекъснато
Не знам защо, но за повечето от нас нуждата да се оплакваме е толкова силна, колкото нуждата от кислород. Колегите, родителите, приятелите, децата... всеки ни дразни и никой не ни разбира. За жалост, постоянното говорене за проблемите не води до тяхното решаване. Точно обратното - задълбочава ги! Колкото повече се навиваме, толкова по-лошо ни се струва положението.
От друга страна пък, много обичаме да си мълчим когато ни се случва нещо хубаво. Ако случайно щастието присъства в живота ни, ние си го пазим само за себе си. Мислим си, че като споделим колко добре се чувстваме ще ни завидят и щастието ще си отиде... Нищо подобно!
Чувствата, породени от дадена ситуация са следствие само и единствено на това как гледаме на нея. Нека не подценяваме силата на собствените ни мисли. Ако щастието ни се изплъзва, то затова сме си виновни само ние.
Страхуваме се от провал
Недоволни сме от много неща, но не смеем да ги променим. Не искаме да рискуваме, защото нещо може да се обърка. Гледаме другите как успяват, а ние си казваме - "това е трудно да стане"; "аз не мога, при него ситуацията е различна"; "нямам възможност да правя такива промени"... Все си намираме извинения да не правим нищо различно, което може да ни извади от зоната на комфорт.
Желанието за успех трябва да надмогне страха от провал. Като бездействаме няма как да успеем. Печели само този, който рискува! А дори и да не стане от първия път - пак трябва да пробваме. Да не се отказваме от мечтите си.
Най-големият риск е да не рискуваме!
Завиждаме
Това е съсипващо чувство. Завистта ни изяжда бавно, но сигурно. Никога няма да сме щастливи, ако постоянно завиждаме на този и онзи, че имат нещо повече от нас. Всеки има едно, но пък няма друго. Пълно щастие няма! Дори отстрани живота на някой да изглежда интересен, то това не означава, че ние бихме се чувствали добре на негово място. Вместо да гледаме в купичката на другарчето, по-добре да се постараем да сме щастливи с това което има в нашата.
Допускаме живота да минава покрай нас
Изпитваме носталгия към миналото или постоянно живеем в очакване на бъдещето. Но никога не обръщаме внимания на това, което се случва тук и сега.
Всеки е имал хубави моменти преди. Но не може да живеем постоянно с мисълта, че те ще са единствените приятни емоции в живота ни и никога няма да бъдем по-щастливи. Миналото, за което копнеем, най-вероятно сме го пренебрегвали, когато е било настояще. Не повтаряйте една и съща грешка два пъти.
Другата крайност също не е за подценяване - да си мислим, че утре ще е по-добре от днес и само да плануваме ли, плануваме...
Колкото и да е труден настоящия момент, нека оставим миналото да си отиде и да не бързаме бъдещето да дойде. Да се наслаждаваме на живота Сега, да бъдем благодарни за това което имаме Сега и само така ще сме доволни. Това зависи от нас!
Имаме лоша компания
Всички знаем: С какъвто се събереш, такъв ставаш! Трябва да подбираме заобикалящите ни хора. Срещите с приятели могат да бъдат много зареждащи, стига отсрещната страна да излъчва позитивизъм и щастие.
Съобразяваме се с чуждото мнение
Стремим се да не разочароваме хората около нас, като правим всичко както те очакват. Защо...? За да оправдаем доверието и очакванията на колегите, да избягаме от конфликти с роднините и да се харесаме на приятелите си.
Правейки всичко това ние пренебрегваме нашите чувства и желания и започваме да живеем по нечии чужди правила. Губим контрол и не виждаме, че всички тези усилия ни правят нещастни, защото вървим срещу себе си. Ако не искаме да живеем с тази тежест, трябва да вземем живота си в ръце и най-накрая да започнем да правим всичко както на нас ни харесва!
И не забравяйте - най-лесният начин да се провалиш е като се мъчиш да угодиш на всички!
За всичко обвиняваме другите
Все търсим виновник за нашите неволи, дали някой човек ни е предал, дали късмета ни е изневерил или съдбата не е благосклонна към нас. Трудно е да поемем отговорност и доста по-лесно да изпаднем в самосъжаление. Но единственото правилно решение в такава ситуация е да се мобилизираме и намерим правилното решение на проблема. Бягството ни прави слаби и безотговорни, докато вземането на адекватни и навременни решения - горди и борбени! Какво по-зареждащо от това да владеем ситуацията? Не напразно народът е казал - "Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи". Така че-всеки сам решава.
Оплакваме се непрекъснато
Не знам защо, но за повечето от нас нуждата да се оплакваме е толкова силна, колкото нуждата от кислород. Колегите, родителите, приятелите, децата... всеки ни дразни и никой не ни разбира. За жалост, постоянното говорене за проблемите не води до тяхното решаване. Точно обратното - задълбочава ги! Колкото повече се навиваме, толкова по-лошо ни се струва положението.
От друга страна пък, много обичаме да си мълчим когато ни се случва нещо хубаво. Ако случайно щастието присъства в живота ни, ние си го пазим само за себе си. Мислим си, че като споделим колко добре се чувстваме ще ни завидят и щастието ще си отиде... Нищо подобно!
Чувствата, породени от дадена ситуация са следствие само и единствено на това как гледаме на нея. Нека не подценяваме силата на собствените ни мисли. Ако щастието ни се изплъзва, то затова сме си виновни само ние.
Страхуваме се от провал
Недоволни сме от много неща, но не смеем да ги променим. Не искаме да рискуваме, защото нещо може да се обърка. Гледаме другите как успяват, а ние си казваме - "това е трудно да стане"; "аз не мога, при него ситуацията е различна"; "нямам възможност да правя такива промени"... Все си намираме извинения да не правим нищо различно, което може да ни извади от зоната на комфорт.
Желанието за успех трябва да надмогне страха от провал. Като бездействаме няма как да успеем. Печели само този, който рискува! А дори и да не стане от първия път - пак трябва да пробваме. Да не се отказваме от мечтите си.
Най-големият риск е да не рискуваме!
Завиждаме
Това е съсипващо чувство. Завистта ни изяжда бавно, но сигурно. Никога няма да сме щастливи, ако постоянно завиждаме на този и онзи, че имат нещо повече от нас. Всеки има едно, но пък няма друго. Пълно щастие няма! Дори отстрани живота на някой да изглежда интересен, то това не означава, че ние бихме се чувствали добре на негово място. Вместо да гледаме в купичката на другарчето, по-добре да се постараем да сме щастливи с това което има в нашата.
Допускаме живота да минава покрай нас
Изпитваме носталгия към миналото или постоянно живеем в очакване на бъдещето. Но никога не обръщаме внимания на това, което се случва тук и сега.
Всеки е имал хубави моменти преди. Но не може да живеем постоянно с мисълта, че те ще са единствените приятни емоции в живота ни и никога няма да бъдем по-щастливи. Миналото, за което копнеем, най-вероятно сме го пренебрегвали, когато е било настояще. Не повтаряйте една и съща грешка два пъти.
Другата крайност също не е за подценяване - да си мислим, че утре ще е по-добре от днес и само да плануваме ли, плануваме...
Колкото и да е труден настоящия момент, нека оставим миналото да си отиде и да не бързаме бъдещето да дойде. Да се наслаждаваме на живота Сега, да бъдем благодарни за това което имаме Сега и само така ще сме доволни. Това зависи от нас!
Имаме лоша компания
Всички знаем: С какъвто се събереш, такъв ставаш! Трябва да подбираме заобикалящите ни хора. Срещите с приятели могат да бъдат много зареждащи, стига отсрещната страна да излъчва позитивизъм и щастие.
Никой не казва да зарежем приятелите си в беда. Нека им помогнем бързо да излязат от лошото си настроение и пак да станат така желаната от нас компания.
Всичко е въпрос на гледна точка и докато не променим своята, няма как да променим и живота си!
Всичко е въпрос на гледна точка и докато не променим своята, няма как да променим и живота си!
